поумнявала

Речник на българския език

1. поумнявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поумнявала е производна форма на поумнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поумнявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поумнявала е производна форма на поумнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поумнявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поумнявала е производна форма на поумнявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поумнявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поумнявала е производна форма на поумнявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).