бил е поумнявал

Речник на българския език

1. бил е поумнявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поумнявал е производна форма на поумнявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).