поумнявал съм

Речник на българския език

1. поумнявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумнявал съм е производна форма на поумнявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поумнявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумнявал съм е производна форма на поумнявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поумнявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумнявал съм е производна форма на поумнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).