поокуражавам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	по-о-ку-ра-жа-вам	по-о-ку-ра-жа-ва-ме
2 лице	по-о-ку-ра-жа-ваш	по-о-ку-ра-жа-ва-те
3 лице	по-о-ку-ра-жа-ва	по-о-ку-ра-жа-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-о-ку-ра-жа-вах	по-о-ку-ра-жа-вах-ме
2 лице	по-о-ку-ра-жа-ва	по-о-ку-ра-жа-вах-те
3 лице	по-о-ку-ра-жа-ва	по-о-ку-ра-жа-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-о-ку-ра-жа-вах	по-о-ку-ра-жа-вах-ме
2 лице	по-о-ку-ра-жа-ва-ше	по-о-ку-ра-жа-вах-те
3 лице	по-о-ку-ра-жа-ва-ше	по-о-ку-ра-жа-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поокуражавал съм	поокуражавала съм	поокуражавало съм	поокуражавали сме
2 лице	поокуражавал си	поокуражавала си	поокуражавало си	поокуражавали сте
3 лице	поокуражавал е	поокуражавала е	поокуражавало е	поокуражавали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях поокуражавал	бях поокуражавала	бях поокуражавало	бяхме поокуражавали
2 лице	беше поокуражавал	беше поокуражавала	беше поокуражавало	бяхте поокуражавали
3 лице	беше поокуражавал	беше поокуражавала	беше поокуражавало	бяха поокуражавали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще поокуражавам	ще поокуражаваме
2 лице	ще поокуражаваш	ще поокуражавате
3 лице	ще поокуражава	ще поокуражават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм поокуражавал	ще съм поокуражавала	ще съм поокуражавало	ще сме поокуражавали
2 лице	ще си поокуражавал	ще си поокуражавала	ще си поокуражавало	ще сте поокуражавали
3 лице	ще е поокуражавал	ще е поокуражавала	ще е поокуражавало	ще са поокуражавали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да поокуражавам	щяхме да поокуражаваме
2 лице	щеше да поокуражаваш	щяхте да поокуражавате
3 лице	щеше да поокуражава	щяха да поокуражават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм поокуражавал	щях да съм поокуражавала	щях да съм поокуражавало	щяхме да сме поокуражавали
2 лице	щеше да си поокуражавал	щеше да си поокуражавала	щеше да си поокуражавало	щяхте да сте поокуражавали
3 лице	щеше да е поокуражавал	щеше да е поокуражавала	щеше да е поокуражавало	щяха да са поокуражавали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поокуражавал съм	поокуражавала съм	поокуражавало съм	поокуражавали сме
2 лице	поокуражавал си	поокуражавала си	поокуражавало си	поокуражавали сте
3 лице	по-о-ку-ра-жа-вал поокуражавал е	по-о-ку-ра-жа-ва-ла поокуражавала е	по-о-ку-ра-жа-ва-ло поокуражавало е	по-о-ку-ра-жа-ва-ли поокуражавали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поокуражавал съм	поокуражавала съм	поокуражавало съм	поокуражавали сме
2 лице	поокуражавал си	поокуражавала си	поокуражавало си	поокуражавали сте
3 лице	по-о-ку-ра-жа-вал поокуражавал е	по-о-ку-ра-жа-ва-ла поокуражавала е	по-о-ку-ра-жа-ва-ло поокуражавало е	по-о-ку-ра-жа-ва-ли поокуражавали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм поокуражавал	била съм поокуражавала	било съм поокуражавало	били сме поокуражавали
2 лице	бил си поокуражавал	била си поокуражавала	било си поокуражавало	били сте поокуражавали
3 лице	бил поокуражавал бил е поокуражавал	била поокуражавала била е поокуражавала	било поокуражавало било е поокуражавало	били поокуражавали били са поокуражавали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да поокуражавам	щяла съм да поокуражавам	щяло съм да поокуражавам	щели сме да поокуражаваме
2 лице	щял си да поокуражаваш	щяла си да поокуражаваш	щяло си да поокуражаваш	щели сте да поокуражавате
3 лице	щял да поокуражава щял е да поокуражава	щяла да поокуражава щяла е да поокуражава	щяло да поокуражава щяло е да поокуражава	щели да поокуражават щели са да поокуражават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм поокуражавал	щяла съм да съм поокуражавала	щяло съм да съм поокуражавало	щели сме да сме поокуражавали
2 лице	щял си да си поокуражавал	щяла си да си поокуражавала	щяло си да си поокуражавало	щели сте да сте поокуражавали
3 лице	щял да е поокуражавал щял е да е поокуражавал	щяла да е поокуражавала щяла е да е поокуражавала	щяло да е поокуражавало щяло е да е поокуражавало	щели да са поокуражавали щели са да са поокуражавали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих поокуражавал	бих поокуражавала	бих поокуражавало	бихме поокуражавали
2 лице	би поокуражавал	би поокуражавала	би поокуражавало	бихте поокуражавали
3 лице	би поокуражавал	би поокуражавала	би поокуражавало	биха поокуражавали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
по-о-ку-ра-жа-вай	по-о-ку-ра-жа-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		по-о-ку-ра-жа-ван
		непълен член	по-о-ку-ра-жа-ва-ния
		пълен член	по-о-ку-ра-жа-ва-ни-ят
	женски род		по-о-ку-ра-жа-ва-на
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-на-та
	среден род		по-о-ку-ра-жа-ва-но
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-но-то
множествено число			по-о-ку-ра-жа-ва-ни
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		по-о-ку-ра-жа-вал
		непълен член	по-о-ку-ра-жа-ва-лия
		пълен член	по-о-ку-ра-жа-ва-ли-ят
	женски род		по-о-ку-ра-жа-ва-ла
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-ла-та
	среден род		по-о-ку-ра-жа-ва-ло
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-ло-то
множествено число			по-о-ку-ра-жа-ва-ли
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	по-о-ку-ра-жа-вал
	женски род	по-о-ку-ра-жа-ва-ла
	среден род	по-о-ку-ра-жа-ва-ло
множествено число		по-о-ку-ра-жа-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		по-о-ку-ра-жа-ващ
		непълен член	по-о-ку-ра-жа-ва-щия
		пълен член	по-о-ку-ра-жа-ва-щи-ят
	женски род		по-о-ку-ра-жа-ва-ща
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-ща-та
	среден род		по-о-ку-ра-жа-ва-що
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-що-то
множествено число			по-о-ку-ра-жа-ва-щи
		членувано	по-о-ку-ра-жа-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-о-ку-ра-жа-вай-ки