поокуражавал е

Речник на българския език

1. поокуражавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокуражавал е е производна форма на поокуражавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокуражавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокуражавал е е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поокуражавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокуражавал е е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).