поокуражава

Речник на българския език

1. поокуражава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поокуражава е производна форма на поокуражавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поокуражава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поокуражава е производна форма на поокуражавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поокуражава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поокуражава е производна форма на поокуражавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).