поокуражавал си

Речник на българския език

1. поокуражавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поокуражавал си е производна форма на поокуражавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поокуражавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поокуражавал си е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поокуражавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поокуражавал си е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).