поокуражавала

Речник на българския език

1. поокуражавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокуражавала е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокуражавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокуражавала е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поокуражавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокуражавала е производна форма на поокуражавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поокуражавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поокуражавала е производна форма на поокуражавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).