поокуражавало

Речник на българския език

1. поокуражавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокуражавало е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокуражавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокуражавало е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поокуражавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокуражавало е производна форма на поокуражавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поокуражавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поокуражавало е производна форма на поокуражавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).