поокуражавах

Речник на българския език

1. поокуражавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поокуражавах е производна форма на поокуражавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поокуражавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поокуражавах е производна форма на поокуражавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).