ощастливя

Речник на българския език

ощастливя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

ощастливѝш, мин. св. ощастливѝх, мин. прич. ощастливѝл, св.вж. ощастливявам.

Грешни изписвания (16)

  • ощастлевйа
  • ощастлевйъ
  • ощастливйа
  • ощастливйъ
  • ощъстлевйа
  • ощъстлевйъ
  • ощъстливйа
  • ощъстливйъ
  • ущастлевйа
  • ущастлевйъ
  • ущастливйа
  • ущастливйъ
  • ущъстлевйа
  • ущъстлевйъ
  • ущъстливйа
  • ущъстливйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ощас-т-ли-вя ощас-т-ли-вим
2 лице ощас-т-ли-виш ощас-т-ли-ви-те
3 лице ощас-т-ли-ви ощас-т-ли-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ощас-т-ли-вих ощас-т-ли-вих-ме
2 лице ощас-т-ли-ви ощас-т-ли-вих-те
3 лице ощас-т-ли-ви ощас-т-ли-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ощас-т-ли-вях ощас-т-ли-вях-ме
2 лице ощас-т-ли-ве-ше ощас-т-ли-вях-те
3 лице ощас-т-ли-ве-ше ощас-т-ли-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливил съм ощастливила съм ощастливило съм ощастливили сме
2 лице ощастливил си ощастливила си ощастливило си ощастливили сте
3 лице ощастливил е ощастливила е ощастливило е ощастливили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ощастливил бях ощастливила бях ощастливило бяхме ощастливили
2 лице беше ощастливил беше ощастливила беше ощастливило бяхте ощастливили
3 лице беше ощастливил беше ощастливила беше ощастливило бяха ощастливили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ощастливя ще ощастливим
2 лице ще ощастливиш ще ощастливите
3 лице ще ощастливи ще ощастливят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ощастливил ще съм ощастливила ще съм ощастливило ще сме ощастливили
2 лице ще си ощастливил ще си ощастливила ще си ощастливило ще сте ощастливили
3 лице ще е ощастливил ще е ощастливила ще е ощастливило ще са ощастливили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ощастливя щяхме да ощастливим
2 лице щеше да ощастливиш щяхте да ощастливите
3 лице щеше да ощастливи щяха да ощастливят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ощастливил щях да съм ощастливила щях да съм ощастливило щяхме да сме ощастливили
2 лице щеше да си ощастливил щеше да си ощастливила щеше да си ощастливило щяхте да сте ощастливили
3 лице щеше да е ощастливил щеше да е ощастливила щеше да е ощастливило щяха да са ощастливили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливял съм ощастливяла съм ощастливяло съм ощастливели сме
2 лице ощастливял си ощастливяла си ощастливяло си ощастливели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливил съм ощастливила съм ощастливило съм ощастливили сме
2 лице ощастливил си ощастливила си ощастливило си ощастливили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ощастливил била съм ощастливила било съм ощастливило били сме ощастливили
2 лице бил си ощастливил била си ощастливила било си ощастливило били сте ощастливили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ощастливя щяла съм да ощастливя щяло съм да ощастливя щели сме да ощастливим
2 лице щял си да ощастливиш щяла си да ощастливиш щяло си да ощастливиш щели сте да ощастливите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ощастливил щяла съм да съм ощастливила щяло съм да съм ощастливило щели сме да сме ощастливили
2 лице щял си да си ощастливил щяла си да си ощастливила щяло си да си ощастливило щели сте да сте ощастливили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ощастливил бих ощастливила бих ощастливило бихме ощастливили
2 лице би ощастливил би ощастливила би ощастливило бихте ощастливили
3 лице би ощастливил би ощастливила би ощастливило биха ощастливили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ощас-т-ли-ви ощас-т-ли-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ощас-т-ли-вен
непълен член ощас-т-ли-ве-ния
пълен член ощас-т-ли-ве-ни-ят
женски род ощас-т-ли-ве-на
членувано ощас-т-ли-ве-на-та
среден род ощас-т-ли-ве-но
членувано ощас-т-ли-ве-но-то
множествено число ощас-т-ли-ве-ни
членувано ощас-т-ли-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ощас-т-ли-вил
непълен член ощас-т-ли-ви-лия
пълен член ощас-т-ли-ви-ли-ят
женски род ощас-т-ли-ви-ла
членувано ощас-т-ли-ви-ла-та
среден род ощас-т-ли-ви-ло
членувано ощас-т-ли-ви-ло-то
множествено число ощас-т-ли-ви-ли
членувано ощас-т-ли-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ощас-т-ли-вял
женски род ощас-т-ли-вя-ла
среден род ощас-т-ли-вя-ло
множествено число ощас-т-ли-ве-ли