ощастливяла

Речник на българския език

1. ощастливяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощастливяла е производна форма на ощастливя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощастливяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ощастливяла е производна форма на ощастливя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).