ощастливяло

Речник на българския език

1. ощастливяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливяло е производна форма на ощастливя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ощастливяло е производна форма на ощастливя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).