бил е ощастливил

Речник на българския език

1. бил е ощастливил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ощастливил е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).