ощастливила си

Речник на българския език

1. ощастливила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

ощастливила си е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощастливила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

ощастливила си е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).