ощастливило

Речник на българския език

1. ощастливило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливило е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ощастливило е производна форма на ощастливя (мин. деят. св. прич. ср. р.).