ощастливила съм

Речник на българския език

1. ощастливила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ощастливила съм е производна форма на ощастливя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощастливила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

ощастливила съм е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).