бил ощастливил

Речник на българския език

1. бил ощастливил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил ощастливил е производна форма на ощастливя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).