откъслечен

Речник на българския език

откъ̀слечен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

откъ̀слечна, откъ̀слечно, мн. откъ̀слечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази.
същ. откъ̀слечност, откъслечността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • откъслечин
  • откъсличен
  • откъсличин
  • уткъслечен
  • уткъслечин
  • уткъсличен
  • уткъсличин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-къс-ле-чен
непълен член от-къс-леч-ния
пълен член от-къс-леч-ни-ят
ж. р. от-къс-леч-на
членувано от-къс-леч-на-та
ср. р. от-къс-леч-но
членувано от-къс-леч-но-то
мн. ч. от-къс-леч-ни
членувано от-къс-леч-ни-те