откъслечност

Речник на българския език

откъ̀слечност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • откъслечнуст
  • откъсличност
  • откъсличнуст
  • уткъслечност
  • уткъслечнуст
  • уткъсличност
  • уткъсличнуст
  • откъслечнос
  • откъслечнус
  • откъсличнос
  • откъсличнус
  • уткъслечнос
  • уткъслечнус
  • уткъсличнос
  • уткъсличнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-къс-леч-ност
членувано от-къс-леч-ност-та
мн.ч. от-къс-леч-нос-ти
членувано от-къс-леч-нос-ти-те
звателна форма