уединеност

Речник на българския език

уединѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • оедененост
  • оедененуст
  • оединеност
  • оединенуст
  • оидененост
  • оидененуст
  • оидиненост
  • оидиненуст
  • уедененост
  • уедененуст
  • уединенуст
  • уидененост
  • уидененуст
  • уидиненост
  • уидиненуст
  • оедененос
  • оедененус
  • оединенос
  • оединенус
  • оидененос
  • оидененус
  • оидиненос
  • оидиненус
  • уедененос
  • уедененус
  • уединенос
  • уединенус
  • уидененос
  • уидененус
  • уидиненос
  • уидиненус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уе-ди-не-ност
членувано уе-ди-не-ност-та
мн.ч. уе-ди-не-нос-ти
членувано уе-ди-не-нос-ти-те
звателна форма