напреча

Речник на българския език

напрѐча непреходен глагол от свършен вид (тип 176it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • напречъ
  • нъпреча
  • нъпречъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-ре-ча нап-ре-чим
2 лице нап-ре-чиш нап-ре-чи-те
3 лице нап-ре-чи нап-ре-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-ре-чих нап-ре-чих-ме
2 лице нап-ре-чи нап-ре-чих-те
3 лице нап-ре-чи нап-ре-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-ре-чех нап-ре-чех-ме
2 лице нап-ре-че-ше нап-ре-чех-те
3 лице нап-ре-че-ше нап-ре-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напречил съм напречила съм напречило съм напречили сме
2 лице напречил си напречила си напречило си напречили сте
3 лице напречил е напречила е напречило е напречили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напречил бях напречила бях напречило бяхме напречили
2 лице беше напречил беше напречила беше напречило бяхте напречили
3 лице беше напречил беше напречила беше напречило бяха напречили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напреча ще напречим
2 лице ще напречиш ще напречите
3 лице ще напречи ще напречат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напречил ще съм напречила ще съм напречило ще сме напречили
2 лице ще си напречил ще си напречила ще си напречило ще сте напречили
3 лице ще е напречил ще е напречила ще е напречило ще са напречили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напреча щяхме да напречим
2 лице щеше да напречиш щяхте да напречите
3 лице щеше да напречи щяха да напречат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напречил щях да съм напречила щях да съм напречило щяхме да сме напречили
2 лице щеше да си напречил щеше да си напречила щеше да си напречило щяхте да сте напречили
3 лице щеше да е напречил щеше да е напречила щеше да е напречило щяха да са напречили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напречел съм напречела съм напречело съм напречели сме
2 лице напречел си напречела си напречело си напречели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напречил съм напречила съм напречило съм напречили сме
2 лице напречил си напречила си напречило си напречили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напречил била съм напречила било съм напречило били сме напречили
2 лице бил си напречил била си напречила било си напречило били сте напречили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напреча щяла съм да напреча щяло съм да напреча щели сме да напречим
2 лице щял си да напречиш щяла си да напречиш щяло си да напречиш щели сте да напречите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напречил щяла съм да съм напречила щяло съм да съм напречило щели сме да сме напречили
2 лице щял си да си напречил щяла си да си напречила щяло си да си напречило щели сте да сте напречили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напречил бих напречила бих напречило бихме напречили
2 лице би напречил би напречила би напречило бихте напречили
3 лице би напречил би напречила би напречило биха напречили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-ре-чи нап-ре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ре-чил
непълен член нап-ре-чи-лия
пълен член нап-ре-чи-ли-ят
женски род нап-ре-чи-ла
членувано нап-ре-чи-ла-та
среден род нап-ре-чи-ло
членувано нап-ре-чи-ло-то
множествено число нап-ре-чи-ли
членувано нап-ре-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ре-чел
женски род нап-ре-че-ла
среден род нап-ре-че-ло
множествено число нап-ре-че-ли