напречили

Речник на българския език

1. напречили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напречили е производна форма на напреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напречили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напречили е производна форма на напреча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).