напречил си

Речник на българския език

1. напречил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напречил си е производна форма на напреча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напречил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напречил си е производна форма на напреча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).