напречило е

Речник на българския език

1. напречило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напречило е е производна форма на напреча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напречило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напречило е е производна форма на напреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).