напречел

Речник на българския език

1. напречел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напречел е производна форма на напреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напречел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напречел е производна форма на напреча (мин. деят. несв. прич. м. р.).