напречило

Речник на българския език

1. напречило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напречило е производна форма на напреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напречило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напречило е производна форма на напреча (мин. деят. св. прич. ср. р.).