напречело

Речник на българския език

1. напречело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напречело е производна форма на напреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напречело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напречело е производна форма на напреча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).