напречил е

Речник на българския език

1. напречил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напречил е е производна форма на напреча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напречил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напречил е е производна форма на напреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).