намъчвам

Речник на българския език

намъ̀чвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • намъчвъм
  • нъмъчвам
  • нъмъчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-мъч-вам на-мъч-ва-ме
2 лице на-мъч-ваш на-мъч-ва-те
3 лице на-мъч-ва на-мъч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-мъч-вах на-мъч-вах-ме
2 лице на-мъч-ва на-мъч-вах-те
3 лице на-мъч-ва на-мъч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-мъч-вах на-мъч-вах-ме
2 лице на-мъч-ва-ше на-мъч-вах-те
3 лице на-мъч-ва-ше на-мъч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице намъчвал съм намъчвала съм намъчвало съм намъчвали сме
2 лице намъчвал си намъчвала си намъчвало си намъчвали сте
3 лице намъчвал е намъчвала е намъчвало е намъчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях намъчвал бях намъчвала бях намъчвало бяхме намъчвали
2 лице беше намъчвал беше намъчвала беше намъчвало бяхте намъчвали
3 лице беше намъчвал беше намъчвала беше намъчвало бяха намъчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще намъчвам ще намъчваме
2 лице ще намъчваш ще намъчвате
3 лице ще намъчва ще намъчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм намъчвал ще съм намъчвала ще съм намъчвало ще сме намъчвали
2 лице ще си намъчвал ще си намъчвала ще си намъчвало ще сте намъчвали
3 лице ще е намъчвал ще е намъчвала ще е намъчвало ще са намъчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да намъчвам щяхме да намъчваме
2 лице щеше да намъчваш щяхте да намъчвате
3 лице щеше да намъчва щяха да намъчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм намъчвал щях да съм намъчвала щях да съм намъчвало щяхме да сме намъчвали
2 лице щеше да си намъчвал щеше да си намъчвала щеше да си намъчвало щяхте да сте намъчвали
3 лице щеше да е намъчвал щеше да е намъчвала щеше да е намъчвало щяха да са намъчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице намъчвал съм намъчвала съм намъчвало съм намъчвали сме
2 лице намъчвал си намъчвала си намъчвало си намъчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице намъчвал съм намъчвала съм намъчвало съм намъчвали сме
2 лице намъчвал си намъчвала си намъчвало си намъчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм намъчвал била съм намъчвала било съм намъчвало били сме намъчвали
2 лице бил си намъчвал била си намъчвала било си намъчвало били сте намъчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да намъчвам щяла съм да намъчвам щяло съм да намъчвам щели сме да намъчваме
2 лице щял си да намъчваш щяла си да намъчваш щяло си да намъчваш щели сте да намъчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм намъчвал щяла съм да съм намъчвала щяло съм да съм намъчвало щели сме да сме намъчвали
2 лице щял си да си намъчвал щяла си да си намъчвала щяло си да си намъчвало щели сте да сте намъчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих намъчвал бих намъчвала бих намъчвало бихме намъчвали
2 лице би намъчвал би намъчвала би намъчвало бихте намъчвали
3 лице би намъчвал би намъчвала би намъчвало биха намъчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-мъч-вай на-мъч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-мъч-ван
непълен член на-мъч-ва-ния
пълен член на-мъч-ва-ни-ят
женски род на-мъч-ва-на
членувано на-мъч-ва-на-та
среден род на-мъч-ва-но
членувано на-мъч-ва-но-то
множествено число на-мъч-ва-ни
членувано на-мъч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мъч-вал
непълен член на-мъч-ва-лия
пълен член на-мъч-ва-ли-ят
женски род на-мъч-ва-ла
членувано на-мъч-ва-ла-та
среден род на-мъч-ва-ло
членувано на-мъч-ва-ло-то
множествено число на-мъч-ва-ли
членувано на-мъч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мъч-вал
женски род на-мъч-ва-ла
среден род на-мъч-ва-ло
множествено число на-мъч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мъч-ващ
непълен член на-мъч-ва-щия
пълен член на-мъч-ва-щи-ят
женски род на-мъч-ва-ща
членувано на-мъч-ва-ща-та
среден род на-мъч-ва-що
членувано на-мъч-ва-що-то
множествено число на-мъч-ва-щи
членувано на-мъч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-мъч-вай-ки