намъчвала

Речник на българския език

1. намъчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намъчвала е производна форма на намъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намъчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намъчвала е производна форма на намъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. намъчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

намъчвала е производна форма на намъчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. намъчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намъчвала е производна форма на намъчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).