намъчвал

Речник на българския език

1. намъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчвал е производна форма на намъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчвал е производна форма на намъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

намъчвал е производна форма на намъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намъчвал е производна форма на намъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).