намъчвало

Речник на българския език

1. намъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъчвало е производна форма на намъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъчвало е производна форма на намъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намъчвало е производна форма на намъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намъчвало е производна форма на намъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).