намъчвали

Речник на българския език

1. намъчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намъчвали е производна форма на намъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намъчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намъчвали е производна форма на намъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. намъчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намъчвали е производна форма на намъчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. намъчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намъчвали е производна форма на намъчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).