намъчвал съм

Речник на българския език

1. намъчвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъчвал съм е производна форма на намъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъчвал съм е производна форма на намъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. намъчвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъчвал съм е производна форма на намъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).