намъчвал си

Речник на българския език

1. намъчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намъчвал си е производна форма на намъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намъчвал си е производна форма на намъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. намъчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

намъчвал си е производна форма на намъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).