намъчвал е

Речник на българския език

1. намъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчвал е е производна форма на намъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчвал е е производна форма на намъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъчвал е е производна форма на намъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).