налюбя се

Речник на българския език

налю̀бя се преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

налю̀биш се, мин. св. налю̀бих се, мин. прич. налю̀бил се, св.вж. налюбвам се.

Грешни изписвания (1)

  • нълюбя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-лю-бя на-лю-бим
2 лице на-лю-биш на-лю-би-те
3 лице на-лю-би на-лю-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-лю-бих на-лю-бих-ме
2 лице на-лю-би на-лю-бих-те
3 лице на-лю-би на-лю-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-лю-бех на-лю-бех-ме
2 лице на-лю-бе-ше на-лю-бех-те
3 лице на-лю-бе-ше на-лю-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налюбил съм налюбила съм налюбило съм налюбили сме
2 лице налюбил си налюбила си налюбило си налюбили сте
3 лице налюбил е налюбила е налюбило е налюбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях налюбил бях налюбила бях налюбило бяхме налюбили
2 лице беше налюбил беше налюбила беше налюбило бяхте налюбили
3 лице беше налюбил беше налюбила беше налюбило бяха налюбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще налюбя ще налюбим
2 лице ще налюбиш ще налюбите
3 лице ще налюби ще налюбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм налюбил ще съм налюбила ще съм налюбило ще сме налюбили
2 лице ще си налюбил ще си налюбила ще си налюбило ще сте налюбили
3 лице ще е налюбил ще е налюбила ще е налюбило ще са налюбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да налюбя щяхме да налюбим
2 лице щеше да налюбиш щяхте да налюбите
3 лице щеше да налюби щяха да налюбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм налюбил щях да съм налюбила щях да съм налюбило щяхме да сме налюбили
2 лице щеше да си налюбил щеше да си налюбила щеше да си налюбило щяхте да сте налюбили
3 лице щеше да е налюбил щеше да е налюбила щеше да е налюбило щяха да са налюбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налюбел съм налюбела съм налюбело съм налюбели сме
2 лице налюбел си налюбела си налюбело си налюбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налюбил съм налюбила съм налюбило съм налюбили сме
2 лице налюбил си налюбила си налюбило си налюбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм налюбил била съм налюбила било съм налюбило били сме налюбили
2 лице бил си налюбил била си налюбила било си налюбило били сте налюбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да налюбя щяла съм да налюбя щяло съм да налюбя щели сме да налюбим
2 лице щял си да налюбиш щяла си да налюбиш щяло си да налюбиш щели сте да налюбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм налюбил щяла съм да съм налюбила щяло съм да съм налюбило щели сме да сме налюбили
2 лице щял си да си налюбил щяла си да си налюбила щяло си да си налюбило щели сте да сте налюбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих налюбил бих налюбила бих налюбило бихме налюбили
2 лице би налюбил би налюбила би налюбило бихте налюбили
3 лице би налюбил би налюбила би налюбило биха налюбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-лю-би на-лю-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-лю-бен
непълен член на-лю-бе-ния
пълен член на-лю-бе-ни-ят
женски род на-лю-бе-на
членувано на-лю-бе-на-та
среден род на-лю-бе-но
членувано на-лю-бе-но-то
множествено число на-лю-бе-ни
членувано на-лю-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-лю-бил
непълен член на-лю-би-лия
пълен член на-лю-би-ли-ят
женски род на-лю-би-ла
членувано на-лю-би-ла-та
среден род на-лю-би-ло
членувано на-лю-би-ло-то
множествено число на-лю-би-ли
членувано на-лю-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-лю-бел
женски род на-лю-бе-ла
среден род на-лю-бе-ло
множествено число на-лю-бе-ли