налюби

Речник на българския език

1. налюби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налюби е производна форма на налюбя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налюби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налюби е производна форма на налюбя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налюби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налюби е производна форма на налюбя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. налюби — повелително наклонение, ед. ч.

налюби е производна форма на налюбя се (повелително наклонение, ед. ч.).