налюбело

Речник на българския език

1. налюбело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налюбело е производна форма на налюбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налюбело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налюбело е производна форма на налюбя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).