налюбил е

Речник на българския език

1. налюбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налюбил е е производна форма на налюбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налюбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налюбил е е производна форма на налюбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).