налюбил

Речник на българския език

1. налюбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налюбил е производна форма на налюбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налюбил — мин. деят. св. прич. м. р.

налюбил е производна форма на налюбя се (мин. деят. св. прич. м. р.).