налюбило

Речник на българския език

1. налюбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налюбило е производна форма на налюбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налюбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

налюбило е производна форма на налюбя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).