налюбил съм

Речник на българския език

1. налюбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налюбил съм е производна форма на налюбя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. налюбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налюбил съм е производна форма на налюбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).