налюбил си

Речник на българския език

1. налюбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налюбил си е производна форма на налюбя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. налюбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налюбил си е производна форма на налюбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).