наканя се

Речник на българския език

нака̀ня се преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

нака̀ниш се, мин. св. нака̀них се, мин. прич. нака̀нил се, св.вж. наканвам се.

Грешни изписвания (1)

  • нъканя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ка-ня на-ка-ним
2 лице на-ка-ниш на-ка-ни-те
3 лице на-ка-ни на-ка-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ка-них на-ка-них-ме
2 лице на-ка-ни на-ка-них-те
3 лице на-ка-ни на-ка-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ка-нех на-ка-нех-ме
2 лице на-ка-не-ше на-ка-нех-те
3 лице на-ка-не-ше на-ка-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наканил съм наканила съм наканило съм наканили сме
2 лице наканил си наканила си наканило си наканили сте
3 лице наканил е наканила е наканило е наканили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наканил бях наканила бях наканило бяхме наканили
2 лице беше наканил беше наканила беше наканило бяхте наканили
3 лице беше наканил беше наканила беше наканило бяха наканили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наканя ще наканим
2 лице ще наканиш ще наканите
3 лице ще накани ще наканят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наканил ще съм наканила ще съм наканило ще сме наканили
2 лице ще си наканил ще си наканила ще си наканило ще сте наканили
3 лице ще е наканил ще е наканила ще е наканило ще са наканили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наканя щяхме да наканим
2 лице щеше да наканиш щяхте да наканите
3 лице щеше да накани щяха да наканят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наканил щях да съм наканила щях да съм наканило щяхме да сме наканили
2 лице щеше да си наканил щеше да си наканила щеше да си наканило щяхте да сте наканили
3 лице щеше да е наканил щеше да е наканила щеше да е наканило щяха да са наканили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наканел съм наканела съм наканело съм наканели сме
2 лице наканел си наканела си наканело си наканели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наканил съм наканила съм наканило съм наканили сме
2 лице наканил си наканила си наканило си наканили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наканил била съм наканила било съм наканило били сме наканили
2 лице бил си наканил била си наканила било си наканило били сте наканили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наканя щяла съм да наканя щяло съм да наканя щели сме да наканим
2 лице щял си да наканиш щяла си да наканиш щяло си да наканиш щели сте да наканите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наканил щяла съм да съм наканила щяло съм да съм наканило щели сме да сме наканили
2 лице щял си да си наканил щяла си да си наканила щяло си да си наканило щели сте да сте наканили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наканил бих наканила бих наканило бихме наканили
2 лице би наканил би наканила би наканило бихте наканили
3 лице би наканил би наканила би наканило биха наканили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ка-ни на-ка-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ка-нен
непълен член на-ка-не-ния
пълен член на-ка-не-ни-ят
женски род на-ка-не-на
членувано на-ка-не-на-та
среден род на-ка-не-но
членувано на-ка-не-но-то
множествено число на-ка-не-ни
членувано на-ка-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ка-нил
непълен член на-ка-ни-лия
пълен член на-ка-ни-ли-ят
женски род на-ка-ни-ла
членувано на-ка-ни-ла-та
среден род на-ка-ни-ло
членувано на-ка-ни-ло-то
множествено число на-ка-ни-ли
членувано на-ка-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ка-нел
женски род на-ка-не-ла
среден род на-ка-не-ло
множествено число на-ка-не-ли