наканили

Речник на българския език

1. наканили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наканили е производна форма на наканя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наканили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наканили е производна форма на наканя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).