наканел

Речник на българския език

1. наканел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наканел е производна форма на наканя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наканел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наканел е производна форма на наканя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).