наканило е

Речник на българския език

1. наканило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наканило е е производна форма на наканя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наканило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наканило е е производна форма на наканя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).