наканело

Речник на българския език

1. наканело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наканело е производна форма на наканя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наканело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наканело е производна форма на наканя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).